Feb 17, 2021, 5:48 PM

Лъвтаун

  Poetry
1K 0 2

ЛЪВТАУН

 

Лъвът събира своите подчинени...

Пристигат всички, добре пременени.

 

Цялото Африканско население

чака да чуе Лъвът с нетърпение.

 

-Имам идея и нещо наум!

-Но първо ще направим

             референдум.

-Да си построим Столица

с голяма и светла болница.

Детска градина и училища

за нашите малки деца.

Нови жилища да има...

всеки със своята любима.

Супермаркет, Афра-парк

туй на всеки е мерак.

Улици и интернет

а транспорта-без билет.

 

Всичките се съгласиха.

Референдум направиха

и проекта одобриха.

 

Инженерите, екип събират

на терен се разпростират.

 

Първо е водопровода

и канала към изхода.

После къщи на дистанция.

Има и бензиностанция.

 

Главен багерист, е чичо Рис

А Муфлоните

      карат-камионите.

Маймуните пъргави-строители смели

катерят се бързо-там няма дебели.

Слона, чичо Спас-улиците прави

трамбова внимателно

нещо да не забрави.

Жирафите качват, тухли нависоко

Сурикатите там, дупчат надълбоко.

Пъргава Газела, дизайнер известен

проекти направи, по-тертипа местен.

Шарените зебри, мъкнат канапета.

Чакалите-подли, пият си кафета.

 

Работата тръгна, на финал са вече.

Лъвът се изправи и силно изрече...

-Утре ще открием градът ни любим.

-На комфорт и с радост, ще се насладим.

 

Вечерта настъпи, сложиха трибуна.

Застана охрана, права като струна.

 

Утрото настана с много глъч и шум.

Идва цялата Савана, от близкият друм.

 

Афропарка беше-пълен със балони

малките маймунки-даваха бонбони.

Лъвът се изказа

лентата преряза.

 

Лъвтаун

нарекоха този чуден град

и във него всеки

на другият е брат.

 

Елица Барякова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Барякова All rights reserved.

The work is a contestant:

19 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...