Feb 17, 2021, 5:48 PM

Лъвтаун

  Poetry
994 0 2

ЛЪВТАУН

 

Лъвът събира своите подчинени...

Пристигат всички, добре пременени.

 

Цялото Африканско население

чака да чуе Лъвът с нетърпение.

 

-Имам идея и нещо наум!

-Но първо ще направим

             референдум.

-Да си построим Столица

с голяма и светла болница.

Детска градина и училища

за нашите малки деца.

Нови жилища да има...

всеки със своята любима.

Супермаркет, Афра-парк

туй на всеки е мерак.

Улици и интернет

а транспорта-без билет.

 

Всичките се съгласиха.

Референдум направиха

и проекта одобриха.

 

Инженерите, екип събират

на терен се разпростират.

 

Първо е водопровода

и канала към изхода.

После къщи на дистанция.

Има и бензиностанция.

 

Главен багерист, е чичо Рис

А Муфлоните

      карат-камионите.

Маймуните пъргави-строители смели

катерят се бързо-там няма дебели.

Слона, чичо Спас-улиците прави

трамбова внимателно

нещо да не забрави.

Жирафите качват, тухли нависоко

Сурикатите там, дупчат надълбоко.

Пъргава Газела, дизайнер известен

проекти направи, по-тертипа местен.

Шарените зебри, мъкнат канапета.

Чакалите-подли, пият си кафета.

 

Работата тръгна, на финал са вече.

Лъвът се изправи и силно изрече...

-Утре ще открием градът ни любим.

-На комфорт и с радост, ще се насладим.

 

Вечерта настъпи, сложиха трибуна.

Застана охрана, права като струна.

 

Утрото настана с много глъч и шум.

Идва цялата Савана, от близкият друм.

 

Афропарка беше-пълен със балони

малките маймунки-даваха бонбони.

Лъвът се изказа

лентата преряза.

 

Лъвтаун

нарекоха този чуден град

и във него всеки

на другият е брат.

 

Елица Барякова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Барякова All rights reserved.

The work is a contestant:

19 place

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...