24.02.2017 г., 14:37

За леките жени

901 1 5

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Обикновено лицемерието е скрито

под красиви бели зъби...

маркови дрешки оскубани вежди... 

къси полички дори във розите без мирис!

Дискотека,

евтини курви,

цветя без вкус,

кич,

суета...

За пари и (бело) продават си гъза...

Думата достойнство не познават,

миришат ми на смърт,

и на болести.

Незабравими

умират млади

на по 20 години.

Не знам дали съм стар

или обречен,

просто за децата ми е жал

днес дойде една при мен. Вика:

"Искаш ли за пет лева да бъдеш с мен?"

Тъжна работа... обидно... срамно.

Дадох ѝ 5 лева.

Викам: "Само се разкарай...!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и други съм истински съм написал но постоянно не игнорират.. и ме трият.. не съм удобен за онези за педалите морал не спазвам!.. къде да бъда себе си как да се изразявам.. как да кажа какво мисля като постоянно ме задушават.. гадна работа ..
  • Благодарско Еса-Поетеса
  • Да, жалко е, но е факт. А ти така добре си го описал! Поздрави!
  • Ето това е финал....!!!
  • Брутално жесток, но силен стих си публикувал днес. Поздравявам те за това , че си смел и показваш своето виждане и позиция!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...