30.07.2024 г., 8:03

За летенето

452 1 2

Сам не зная, как така се получава?

И не разбирам много от това.

Тази дарба едва ли заслужавам..

Но, Господи, обичам да летя.

 

Обичам да се рея нависоко. 

Да размахвам пъстрите крила.

Дъх да поема и да гледам всички 

земни чудеса  .

 

Отгоре виждам земята на поети.

На нестинари, богомили и певци. 

А вятъра, този пратеник на боговете,

легенди безспирно ми шепти !

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...