Сам не зная, как така се получава?
И не разбирам много от това.
Тази дарба едва ли заслужавам..
Но, Господи, обичам да летя.
Обичам да се рея нависоко.
Да размахвам пъстрите крила.
Дъх да поема и да гледам всички
земни чудеса .
Отгоре виждам земята на поети.
На нестинари, богомили и певци.
А вятъра, този пратеник на боговете,
легенди безспирно ми шепти !
© Живко Делчев Всички права запазени