19.02.2018 г., 11:18

За Левски

1.6K 1 1

О, Джингиби, Джингиби

роди се ти под звезди,

точно на 18 юли

1837

година, която ме кара да седна.

Да седна, да мисля

ума си да изчистя.

Че днес на тази дата ще си спомням за бедата.

 

Че на 27 декември теб те заловиха.

Защо българите те разрушиха? 

Там при Къкринското ханче,

като хитро индианче

беше предателя ти и наблюдаваше...

как Левски - теб те залавяха и

се възхищаваше.       .

        

Когато те отведоха в София, в съда 

и ти дадоха присъда

да бъдеш обесен, а не свободен  

ти в крайна сметка остана благороден. 

 

На 18 февруари, Апостоле 

теб попитаха на бесилката дори 

знаеш ли, защо само 3 заптиета

се изпратиха по гори и полета

теб да те хванат да те доведат? 

И пак любимите ти хора с теб да не се простят.

 

Твоите апапи не им скочиха отгоре

и твоето дело не продължи нагоре.

Защото, Левски, в теб се кълняха

но пак те предадоха. 

 

Та да видиш ти, за какъв народ 

тръгнал по свод

живота им да оправиш, но никога да не забравиш.

 

Те днес те почитат край бесило ти идват

онези, които ще призоват народа

не да си спомнят, а да те прогонят,

защото избори идат 

и няма значение, че хора умират.

 

Ти си им бизнес, изгода

а те се правят на съпричастни 

както и народа.

Но къде ти е гроба?

 

Костите ти ги изхвърлиха,

макар че бяха погребани,

а брат ти Петър Кунчев 

така  и не го доведоха.

Умира като просяк, някъде из Карлово,

като блед восък 

дори не остана в сърцата им.

 

Това е народа ти - Левски,

но това не е моя народ. 

Няма да дойда до бесилото 

и да бъда в незнаен свод.

 

Ще се помоля за душата ти вкъщи 

мълчешком със свещ във ръка,

защото народа ти ще се продаде  

за 50 лева в едната си ръка.

    

Отново ще ти кажа, Дяконе,

не си заслужаваше да станеш Курбан 

за народ, който не те уважаваше.

 

В последните си минути ти разбра това.

Там на черното бесило, което стърчеше 

се прояви Ти - Апостоле.

 

Гарванът грачеше

вълците виеха, а народа ти - смяташе. 

Мъжете пиеха 

децата гледаха

а някой жени пееха.

Защото  какъв  Курбан си тръгнал да ставаш за народ ,      

който не те уважава

и какъв Курбан стана за народ, който се продава. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Евгениева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Адриана, изчисти го, идеята ти е много хубава, темата за Левски и погледът ти е много интересен, но иска работа тук, много работа, за да стане читаемо. Надявам се не ми се обиждаш за съвета - приятелски е.
    Поздрави.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...