О, Джингиби, Джингиби
роди се ти под звезди,
точно на 18 юли
1837
година, която ме кара да седна.
Да седна, да мисля
ума си да изчистя.
Че днес на тази дата ще си спомням за бедата.
Че на 27 декември теб те заловиха.
Защо българите те разрушиха?
Там при Къкринското ханче,
като хитро индианче
беше предателя ти и наблюдаваше...
как Левски - теб те залавяха и
се възхищаваше. .
Когато те отведоха в София, в съда
и ти дадоха присъда
да бъдеш обесен, а не свободен
ти в крайна сметка остана благороден.
На 18 февруари, Апостоле
теб попитаха на бесилката дори
знаеш ли, защо само 3 заптиета
се изпратиха по гори и полета
теб да те хванат да те доведат?
И пак любимите ти хора с теб да не се простят.
Твоите апапи не им скочиха отгоре
и твоето дело не продължи нагоре.
Защото, Левски, в теб се кълняха
но пак те предадоха.
Та да видиш ти, за какъв народ
тръгнал по свод
живота им да оправиш, но никога да не забравиш.
Те днес те почитат край бесило ти идват
онези, които ще призоват народа
не да си спомнят, а да те прогонят,
защото избори идат
и няма значение, че хора умират.
Ти си им бизнес, изгода
а те се правят на съпричастни
както и народа.
Но къде ти е гроба?
Костите ти ги изхвърлиха,
макар че бяха погребани,
а брат ти Петър Кунчев
така и не го доведоха.
Умира като просяк, някъде из Карлово,
като блед восък
дори не остана в сърцата им.
Това е народа ти - Левски,
но това не е моя народ.
Няма да дойда до бесилото
и да бъда в незнаен свод.
Ще се помоля за душата ти вкъщи
мълчешком със свещ във ръка,
защото народа ти ще се продаде
за 50 лева в едната си ръка.
Отново ще ти кажа, Дяконе,
не си заслужаваше да станеш Курбан
за народ, който не те уважаваше.
В последните си минути ти разбра това.
Там на черното бесило, което стърчеше
се прояви Ти - Апостоле.
Гарванът грачеше
вълците виеха, а народа ти - смяташе.
Мъжете пиеха
децата гледаха
а някой жени пееха.
Защото какъв Курбан си тръгнал да ставаш за народ ,
който не те уважава
и какъв Курбан стана за народ, който се продава.
© Адриана Евгениева Всички права запазени
Поздрави.