6.08.2009 г., 12:02

За любовта

1K 0 4

Животът е един път с ясен завършек.

Вечно ни води някъде, но без ясна посока.

За добро или лошо - в търсене на приятел.

Времето е приказка за разбитото сърце, толкова

много стрели ми пронизаха сърцето.

Но сега нямам белег, мила, сега от значение сме ние.

С тази любов, мила, ние можем да полетим,

можем да достигнем дъгата.

Можем да мечтаем за неща, които не сме си представяли!!!

Когато те обичам, мила, аз съм жив и усмихнат.

Животът може да е лудост и жестокост, но винаги има две страни,

две улици, по които да преминеш.

Можеш да опиташ, можеш да се бориш,

толкова много хора не го правят и са самотни цял живот.

Скъпа, нека ние не сме такива.

За нас е важно да даваш радост на другия.

Ти опитваш  и даваш всичко, което имаш и си до мен.

Ние сме любовта, ние сме за любовта.

Скъпа, толкова много те обичам и  желая.

Мила... обичам те до последната си капка кръв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох доста твои произведения и съм малко объркана...в някои става дума за обеснение в любов от гледна точка на мъж, в други говори жена. Напомнят ми на поредича от неизпратени красиви писма
  • Поздрави!
  • Нямам думи да изразя усещането,което ми донесе стихът ти.Вълшебство!Поздравления!
  • Според мен е за раздел 'Проза'.
    Иначе е много мило и хубаво! Нека има повече такива мъже!
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...