За любовта
Тъй ухае на липи,
чак дъхът ми спира!
Бива, бива аромат,
ама този сластно ме опива!
И мечтая си как ти
спускаш се към моята прегръдка,
как усещам думи на сърца:
- Знай, душата тебе иска!
Как да не повярвам на очи,
що ме пият с поглед жадни?!
Няма нужда ангелче със лък и със стрели
да пробужда чувства важни!
Важни ли са тези чувства от любов?
Жал ми е за тези, неузнали
колко сладко е да си щастлив
и да боли... колко нощите са бели?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
