Jun 18, 2013, 8:38 PM

За любовта

  Poetry » Love
899 0 13

Тъй ухае на липи,

чак дъхът ми спира!

Бива, бива аромат,

ама този сластно ме опива!

 

И мечтая си как ти

спускаш се към моята прегръдка,

как усещам думи на сърца:

- Знай, душата тебе иска!

 

Как да не повярвам на очи,

що ме пият с поглед жадни?!

Няма нужда ангелче със лък и със стрели

да пробужда чувства важни!

 

Важни ли са тези чувства от любов?

Жал ми е за тези, неузнали

колко сладко е да си щастлив

и да боли... колко нощите са бели?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...