За любовта

Поезия

562 2 2

Когато утрото нощта събуди...

Когато вярата намери път...

когато любовта ти се усмихне,

повярвай, не си самотен в този Свят.

Когато слънцето изгрее

и утрото даде ти светлина,

не го мисли, на живота усмихни се

щастливец си, любов и подари.

Ако все пак съмнение сърцето ти обземе,

и търсиш смисъла на този Свят...

не се погубвай, знай че можеш

да я възкресиш... От един отново пак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Сърдечно ,Благодаря,Приятелю!Подкрепата ти значи много за мен!Младене!"Много имах...но уви"тъжно е нали!За малкото ,Приятели но със сърца!

2024-08-22T22:33:47+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Всичко минава през любовта и възкресението.
Намерил си пресечната им точка в стиха си, Ачо!

2024-08-22T19:24:00+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0