За любовта

Poetry

563 2 2

Когато утрото нощта събуди...

Когато вярата намери път...

когато любовта ти се усмихне,

повярвай, не си самотен в този Свят.

Когато слънцето изгрее

и утрото даде ти светлина,

не го мисли, на живота усмихни се

щастливец си, любов и подари.

Ако все пак съмнение сърцето ти обземе,

и търсиш смисъла на този Свят...

не се погубвай, знай че можеш

да я възкресиш... От един отново пак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Сърдечно ,Благодаря,Приятелю!Подкрепата ти значи много за мен!Младене!"Много имах...но уви"тъжно е нали!За малкото ,Приятели но със сърца!

2024-08-22T22:33:47+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Всичко минава през любовта и възкресението.
Намерил си пресечната им точка в стиха си, Ачо!

2024-08-22T19:24:00+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0