За любовта

Poetry

566 2 2

Когато утрото нощта събуди...

Когато вярата намери път...

когато любовта ти се усмихне,

повярвай, не си самотен в този Свят.

Когато слънцето изгрее

и утрото даде ти светлина,

не го мисли, на живота усмихни се

щастливец си, любов и подари.

Ако все пак съмнение сърцето ти обземе,

и търсиш смисъла на този Свят...

не се погубвай, знай че можеш

да я възкресиш... От един отново пак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Сърдечно ,Благодаря,Приятелю!Подкрепата ти значи много за мен!Младене!"Много имах...но уви"тъжно е нали!За малкото ,Приятели но със сърца!

2024-08-22T22:33:47+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Всичко минава през любовта и възкресението.
Намерил си пресечната им точка в стиха си, Ачо!

2024-08-22T19:24:00+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0