За любовта... като състояние на духа
Очите ми изгарят от любов,
която от душата ми извира,
тъй видимо превърнала се в зов,
че сякаш бе изпълнила всемира.
Защото срещнах те във тоз` живот,
и мигом те познах, бе моето цяло,
знам, не случайно те изпрати Бог,
/молитвите ми тайни разгадал е/.
Приех те като дар, като съдба,
такава сбъднатост не бях мечтала,
а ето, също бисерна вода,
сълзите ми на щастие ухаят.
Обичам! Бездиханно днес мълвя.
В гърдите топлината се разлива.
За всеки миг, любов, благодаря
и моля се, в мен дълго да си жива.
Да вдишвам и издишвам благослов,
да вярвам, че избрала съм посока,
единствената, вречена в добро,
превратна за душата светлоока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
