27.10.2008 г., 0:37

За малките хора...

Поезия » Философска

733 0 15

Сънуват малките хора
на бурите замъка
нестандартно приказен
докосват някой път
големите Гъливеровци
и засияват пред мен
с нещо недоизказано
с ласкава дума наполовин
покоряват жените
с нещо пророческо
предвкусват бъдещето
с мечти на тяхно височество
неизбежни мълнии
заудряли наистина
живота - звук умирал
в опъната струна
жадно-жално застинал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Laska (Ласка Александрова)

много ми хареса!

2008-10-27T20:31:06+02:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

И на мен ми хареса!
Поздрави!

2008-10-27T19:23:26+02:00
Anita765 (Ани Монева)

застинал живот, а мислят, че живеят...

2008-10-27T19:15:41+02:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Харесах!
Поздрав, Мариола!

2008-10-27T19:12:48+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Трудно е на малките хора в живота,но благородството не е в наследството на кръвта или в парите,а в човешкото поведение!Страхотно и силно!

2008-10-27T18:53:55+02:00