Ти си истинска като земята и небето.
И тиха като полъха на вятър.
Във тебе са събрани цветовете
на черната земя и на реката.
Ти си премъдра като стара песен,
по детски искрена си и лъчиста.
Душата ти е лист от златна есен,
очите ти са сребърни мъниста.
Усмивката ти топли като лято -
аз искам винаги да се усмихваш!
Обичам те тъй искрено и свято,
обичам те като свещена истина!
© Горяна Панайотова Всички права запазени