Ти си истинска като земята и небето.
И тиха като полъха на вятър.
Във тебе са събрани цветовете
на черната земя и на реката.
Ти си премъдра като стара песен,
по детски искрена си и лъчиста.
Душата ти е лист от златна есен,
очите ти са сребърни мъниста.
Усмивката ти топли като лято -
аз искам винаги да се усмихваш!
Обичам те тъй искрено и свято,
обичам те като свещена истина!
© Горяна Панайотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
