1. Време беше мястото си да заема,
Вярата ме хвана в Свещените ръце.
Трябва да реша на човек проблема,
да избягам от лъжовното в моето сърце.
2.Дали отново ще ви видя,
дали ще хвана пак на любимата ръка.
Надявам се никой да не съм обидил,
да няма повече на света ни самота.
3.Прозореца не закривайте във мрака,
да дойда ще да мога всеки час.
Светлината ще бъде ми калпака,
невидим ще да съм за всякого от вас.
4. Порти на душата не затваряйте след мене,
в гърдите често със сърцето ви ще бия.
Не ще да лесно е след ващо бреме,
но и няма постоянно тамо да се крия.
5. Ще се радвам с вас до края,
ще бдя всяка от възможните секунди.
Дано успеем в пътя си до Рая,
без да робуваме на пътища прелюдни.
© Георги Сираков Всички права запазени