За мене
Косите ми закичи със светулки,
по мен посипа розите червени,
и води ме по белите пътеки,
целувайки, дори нозете ми.
За мене бяха, и са, твоите песни!
Ти мен сънува в бялата премяна,
в косите ми рисува, вълшебни думи...
нарече ме красива, и обичана...
Такава съм, и съм щастлива...
Вярвам ти, като дете на всяка дума.
Като жена, обичам те с надеждата,
че врече ми се, да ме има...
Не казвай думите вълшебни...
на друга в обич, не се вричай!
Че парят още, по мене огнени
милувките на твоите устни.
по мен посипа розите червени,
и води ме по белите пътеки,
целувайки, дори нозете ми.
За мене бяха, и са, твоите песни!
Ти мен сънува в бялата премяна,
в косите ми рисува, вълшебни думи...
нарече ме красива, и обичана...
Такава съм, и съм щастлива...
Вярвам ти, като дете на всяка дума.
Като жена, обичам те с надеждата,
че врече ми се, да ме има...
Не казвай думите вълшебни...
на друга в обич, не се вричай!
Че парят още, по мене огнени
милувките на твоите устни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
