Nov 30, 2006, 10:45 AM

За мене

  Poetry
847 0 11
Косите ми закичи със светулки,
по мен посипа розите червени,
и води ме по белите пътеки,
целувайки, дори нозете ми.
За мене бяха, и са, твоите песни!
Ти мен сънува в бялата премяна,
в косите ми рисува, вълшебни думи...
нарече ме  красива, и обичана...
Такава съм, и съм щастлива...
Вярвам ти, като дете на всяка дума.
Като жена, обичам те с надеждата,
че врече ми се,  да ме има...
Не казвай думите вълшебни...
на друга в обич, не се вричай!
Че парят още, по мене огнени
милувките на твоите устни.




 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...