Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
Nov 30, 2006, 10:45 AM

За мене

  Poetry
849 0 11
Косите ми закичи със светулки,
по мен посипа розите червени,
и води ме по белите пътеки,
целувайки, дори нозете ми.
За мене бяха, и са, твоите песни!
Ти мен сънува в бялата премяна,
в косите ми рисува, вълшебни думи...
нарече ме  красива, и обичана...
Такава съм, и съм щастлива...
Вярвам ти, като дете на всяка дума.
Като жена, обичам те с надеждата,
че врече ми се,  да ме има...
Не казвай думите вълшебни...
на друга в обич, не се вричай!
Че парят още, по мене огнени
милувките на твоите устни.




 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0