14.07.2009 г., 15:03

За мене се моли

908 0 22

На татко

Отминаха безкрайно трудни дни,

тежаха като гилзи на душата!

От утрото до залеза боли

в обятията на липсата.

Тъгата

по всяка мисъл страшно трополи!

Нахлуват спомени и разпиляват

искрицата надежда за мечти,

в които тебе, татенце, те няма...

Крещи ми всеки порив за това,

че пътя ми ти няма да споделяш,

че няма да те видя пред дома,

че всичко настоящо ни разделя...

Навикнала съм с твоята любов

и този свят без нея е различен.

Ако сега си някъде при Бог,

за мене се моли

и ме обичай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Петя. Твоето присъствие ми е давало кураж през всичките тези дълги дни и месеци. Искрено и от сърце съм ти благодарна!
  • Поклон!
  • Благодаря, Елмира! И аз вярвам в това. Тази вяра ми дава сила да продължавам, защото без нея всичко ще се обезсмисли.
  • Поклон пред паметта му.
    Сигурна съм, че дори пред времето и пространството, той ще бъде с теб и ще бди над близките ти.

    Силен стих, Руми. Истински.
  • E, Яна, явно имаме доста общи неща помежду си. Горе главата! Аз вярвам, че татко ще бъде в рая и там няма нищо нито да му липсва, нито да му пречи. Моля се за него всеки ден и вярвам в Божията милост. Вярвай и ти.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....