14.07.2009 г., 15:03

За мене се моли

905 0 22

На татко

Отминаха безкрайно трудни дни,

тежаха като гилзи на душата!

От утрото до залеза боли

в обятията на липсата.

Тъгата

по всяка мисъл страшно трополи!

Нахлуват спомени и разпиляват

искрицата надежда за мечти,

в които тебе, татенце, те няма...

Крещи ми всеки порив за това,

че пътя ми ти няма да споделяш,

че няма да те видя пред дома,

че всичко настоящо ни разделя...

Навикнала съм с твоята любов

и този свят без нея е различен.

Ако сега си някъде при Бог,

за мене се моли

и ме обичай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Петя. Твоето присъствие ми е давало кураж през всичките тези дълги дни и месеци. Искрено и от сърце съм ти благодарна!
  • Поклон!
  • Благодаря, Елмира! И аз вярвам в това. Тази вяра ми дава сила да продължавам, защото без нея всичко ще се обезсмисли.
  • Поклон пред паметта му.
    Сигурна съм, че дори пред времето и пространството, той ще бъде с теб и ще бди над близките ти.

    Силен стих, Руми. Истински.
  • E, Яна, явно имаме доста общи неща помежду си. Горе главата! Аз вярвам, че татко ще бъде в рая и там няма нищо нито да му липсва, нито да му пречи. Моля се за него всеки ден и вярвам в Божията милост. Вярвай и ти.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...