На татко
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата.
Тъгата
по всяка мисъл страшно трополи!
Нахлуват спомени и разпиляват
искрицата надежда за мечти,
в които тебе, татенце, те няма...
Крещи ми всеки порив за това,
че пътя ми ти няма да споделяш, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up