За мидите
За мидите
Ония речните
На които не знам цвета
Защото са ми далеко
И за старото време
Което рибари хванаха в мрежите си
Поема
Страница първа:
Да видиш ли
През прозореца си
Един свят като гълъб отлетял
И кацнал пред монитора
Чука по квадратните зъби
И пише името на гроба си
Да почувстваш ли
Болката
Да чуеш ли
Ад
Страница последна:
Мидите още киснат на дъното
Твърди и отпечатали своето си течение
И ако случайно ги отвориш
И мекото им ти напомни за жена
Недей да псуваш
Недей да се опитваш да говориш
Не ги чупи
Обичай ги и им върни свободата
* * *
О, старото време
Колко радост в лятното бирено старо време
Колко слънчево и охладено
Жадно...
Майната му
На гроздето
Кисело го изядохме
13.07.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
