Jul 15, 2008, 5:21 AM

За мидите 

  Poetry
463 0 5
 

За мидите

Ония речните

На които не знам цвета

Защото са ми далеко

 

И за старото време

Което рибари хванаха в мрежите си

 

Поема

 

Страница първа:

Да видиш ли

През прозореца си

Един свят като гълъб отлетял

И кацнал пред монитора

Чука по квадратните зъби

И пише името на гроба си

 

Да почувстваш ли

Болката

 

Да чуеш ли

Ад

 

Страница последна:

Мидите още киснат на дъното

Твърди и отпечатали своето си течение

И ако случайно ги отвориш

И мекото им ти напомни за жена

Недей да псуваш

Недей да се опитваш да говориш

Не ги чупи

Обичай ги и им върни свободата

 

* * *

 

О, старото време

Колко радост в лятното бирено старо време

Колко слънчево и охладено

Жадно...

 

Майната му

На гроздето

Кисело го изядохме

 

13.07.2008

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??