Jul 15, 2008, 5:21 AM

За мидите

  Poetry
626 0 5
 

За мидите

Ония речните

На които не знам цвета

Защото са ми далеко

 

И за старото време

Което рибари хванаха в мрежите си

 

Поема

 

Страница първа:

Да видиш ли

През прозореца си

Един свят като гълъб отлетял

И кацнал пред монитора

Чука по квадратните зъби

И пише името на гроба си

 

Да почувстваш ли

Болката

 

Да чуеш ли

Ад

 

Страница последна:

Мидите още киснат на дъното

Твърди и отпечатали своето си течение

И ако случайно ги отвориш

И мекото им ти напомни за жена

Недей да псуваш

Недей да се опитваш да говориш

Не ги чупи

Обичай ги и им върни свободата

 

* * *

 

О, старото време

Колко радост в лятното бирено старо време

Колко слънчево и охладено

Жадно...

 

Майната му

На гроздето

Кисело го изядохме

 

13.07.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...