За мира ...
545
0
0
Стълбище каменно, с мъх обрасло,
до дом изоставен наскоро видях –
като природния ми нрав, чудат,
с корен от детинството и младостта…
С времето, почти е без промяна,
подредбата Божия в мойта душа…
Старея, но съм си все такава –
тъй чувствителна, емоционална…
Виждам, по-детски май още, света,
или се смея, моля, или плача –
неволи и бедствия, радостта,
успехите хорски са мои, сякаш…
Към труд свободен, всички се стремят,
за силни права – не на думи само…
Чут е днес гласът ми с други, вярвам,
но, тревогата е първо, за мира ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
