May 9, 2024, 9:19 PM

За мира ...

  Poetry » Other
541 0 0

Стълбище каменно, с мъх обрасло,
до дом изоставен наскоро видях –
като природния ми нрав, чудат,
с корен от детинството и младостта…
С времето, почти е без промяна,
подредбата Божия в мойта душа…
Старея, но съм си все такава –
тъй чувствителна, емоционална…
Виждам, по-детски май още, света,
или се смея, моля, или плача –
неволи и бедствия, радостта,
успехите хорски са мои, сякаш…
Към труд свободен, всички се стремят,
за силни права – не на думи само…
Чут е днес гласът ми с други, вярвам,
но, тревогата е първо, за мира ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...