За морето със любов

Със полъха на синьото море,

море красиво, с приказни картини,

разхождаше се край брега дете,

дете с очи, като на морето Сини.

То съзерцаваше вълните как танцуват,

танцуваха без спирка за детето,

а чайките със вълните си взеха да рисуват,

прекрасната Утопия за сърцето.

Детето бавничко пристъпяше напред

и стигна до водата синьо бяла,

а вълните лекичко разпръскваха навред

снежни капчици от свежест за раздяла.

Изпратиха го птичките със песен,

аромата свой морето подари му,

със красивото в сърцето живота е по-лесен,

хвани щастието в ръцете си  и прегърни го...