За морето със любов
Със полъха на синьото море,
море красиво, с приказни картини,
разхождаше се край брега дете,
дете с очи, като на морето Сини.
То съзерцаваше вълните как танцуват,
танцуваха без спирка за детето,
а чайките със вълните си взеха да рисуват,
прекрасната Утопия за сърцето.
Детето бавничко пристъпяше напред
и стигна до водата синьо бяла,
а вълните лекичко разпръскваха навред
снежни капчици от свежест за раздяла.
Изпратиха го птичките със песен,
аромата свой морето подари му,
със красивото в сърцето живота е по-лесен,
хвани щастието в ръцете си и прегърни го...
© Красимир Тодоров All rights reserved.