За моята Муза
За моята Муза
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша.
Защо така ми се присмива?
Дали не ми се подиграва?
Или - напротив - е щастлива
да вижда ме, че сам раздавам?
Шегува ли се? Аз не зная.
Но винаги е милостива
и някъде, почти към края,
е вече мила и бъбрива.
Танцуваме по листи бели,
следи мастилени синеят
и истината проумели,
душите ни от радост греят!
А истината?! Тя е проста:
Когато Музата се крие,
не стой в очакване под моста -
излез на пътя, намери я!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
