tsofa (Марин Цанков)
210 396
16.10.2011 г., 23:27 ч.

За моята Муза 

  Поезия » Философска
461 0 4

За моята Муза

 

Напрягам се, насочвам сили,

опитвам стихове да пиша,

а Музата ми пак се хили

и сочи ме, стаена в ниша.

 

Защо така ми се присмива?

Дали не ми се подиграва?

Или - напротив - е щастлива

да вижда ме, че сам раздавам?

 

Шегува ли се? Аз не зная.

Но винаги е милостива

и някъде, почти към края,

е вече мила и бъбрива.

 

Танцуваме по листи бели,

следи мастилени синеят

и истината проумели,

душите ни от радост греят!

 

А истината?! Тя е проста:

Когато Музата се крие,

не стой в очакване под моста -

излез на пътя, намери я!

 

© Марин Цанков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Продължавай по пътя!
  • Марине,
    това твое стихо ме сети за един отколешен виц за кмета и глашатая дето не чувал.
    Кметът рекъл: аз съм най-голям в селото и ще ви известя че учителките ще представят пиесата "Под моста" . За първите редове - цена пет лева, за задните - два лева. Който няма - може и с яйца...
    Глашатаят думнал тъпана и се провикнал:
    Ей-й-й, чувай ва сичкото селянин!Мойто гулям, на кмета по- гулям... Даскалиците шъ дават пуд моста. Отпред пет лева, отзад два лева. Който няма яйца и той може дъ сяда...
  • Много хубав стих, самоиронията е рядко срещана дарба!
  • И твоята ли?Привет!
Предложения
: ??:??