Valens (Валентина Лозова)
127 568
6.01.2016 г., 7:44 ч.

За мравката, котката и славея 

  Поезия » Любовна
972 0 9

Пшенично зрънце от далечна нива

за него мравката едва донесе.

Постави го в нозете му щастлива,

а той го глътна. Ситост не усети.

 

А котката от пълна крина с жито

зрънца десетки в шепа му поднесе.

Напълнил гушка, славеят отлитна.

От клон висок запя: „Светът е песен!“.

 

И мравката унесено заслуша,

забравила краката разранени.

Пък котката след плъх в моряшка блуза

бе хукнала, съзряла угощение.

 

Та, мисля си така, във този случай,

за мравката едничко беше всичко

и всичкото от нея той получи.

За котката десетките – трохичка

от крината, но с нея го нахрани.

За славея? За него, всъщност, знам ли...

Ще го попитам: „Във сърце от лава,

коя от двете влезе. И остана.“

 

Валентина Йосифова

08.10.2015 г.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Анна, Белла, Ирен, благодаря!
  • Мдааа... случват се такива неща... Ама в Любовта логика няма.
  • Харесва ми идеята, освен това е много образно и всичко оживя пред очите ми
  • Доче, благодаря много!
    Валери, благодаря за коментара в стих! Консултирах се с орнитолог след като написах стихотворението. (Защото аз, докато пиша, не мисля. После проверявам. ) В буквален смисъл си абсолютно прав. Щеше ми се в преносен да не си.
  • "Пък котката след плъх в моряшка блуза
    бе хукнала, съзряла угощение."

    Представих си ги.
    Хареса ми мъдростта на посланието.Поздрав!
  • Благодаря, Христо!
  • Хареса ми! Излъчва топлота... П.П. Поздрави ( с няколко месеца закъснение ) за чудесното представяне на новата книга "Цената на куклите" !
  • Благодаря, Цвети!
  • Хубаво е, Вал!!!
Предложения
: ??:??