Пшенично зрънце от далечна нива
за него мравката едва донесе.
Постави го в нозете му щастлива,
а той го глътна. Ситост не усети.
А котката от пълна крина с жито
зрънца десетки в шепа му поднесе.
Напълнил гушка, славеят отлитна.
От клон висок запя: „Светът е песен!“.
И мравката унесено заслуша,
забравила краката разранени.
Пък котката след плъх в моряшка блуза
бе хукнала, съзряла угощение. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up