За мравката, котката и славея
Пшенично зрънце от далечна нива
за него мравката едва донесе.
Постави го в нозете му щастлива,
а той го глътна. Ситост не усети.
А котката от пълна крина с жито
зрънца десетки в шепа му поднесе.
Напълнил гушка, славеят отлитна.
От клон висок запя: „Светът е песен!“.
И мравката унесено заслуша,
забравила краката разранени.
Пък котката след плъх в моряшка блуза
бе хукнала, съзряла угощение.
Та, мисля си така, във този случай,
за мравката едничко беше всичко
и всичкото от нея той получи.
За котката десетките – трохичка
от крината, но с нея го нахрани.
За славея? За него, всъщност, знам ли...
Ще го попитам: „Във сърце от лава,
коя от двете влезе. И остана.“
Валентина Йосифова
08.10.2015 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
) В буквален смисъл си абсолютно прав. Щеше ми се в преносен да не си.
