МинкоАндонов (Минко Андонов)
69 148
28.11.2021 г., 23:52 ч.

За музата 

  Поезия
483 1 9

За музата да ти разкажа искаш?!
Така да бъде. Ще опитам.
Тя, музата, е птиченце плашливо.
Отлита бързо и стихът тогава,
безличен все се получава.

Понякога упорствам върху листа.
Започвам, спирам,  драскам
и все не се подреждат както трябва
тез думи, дето се изливат като лава,
когато музата целувка ми дари.

 

© Минко Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дочке!
    Насметох малко букви със метлата.
    Към коша ужким тръгнах,
    но спънах се...
    и ей го резултата 😄
  • Всички музи капризничат.То се знае.
    Да ги ухажват искат ежечасно.
    Но хубавото тук, че резултата е
    дори напук на музите прекрасен.
  • Хубава усмивка, Мария! От мен ли е или заради мен?
    Неочаквано интересни се оказаха среднощните ми стихове, Пепи. Отбивай се да се забавляваме.
  • Забавно и интересно е при теб!
  • 😊
  • Миночка, Петре, Младене, благодаря, че прочетохте и коментирахте!
  • Наистина музата е плаха, но все пак е почитател на вулканичните изригвания на словото. А словото е било в началото и ще бъде финален акорд на светове и вселени. Защото поезията е свързващото звено на съществуващото. Без нея то ще се разпадне на неутешими кварки. Великолепен стих, Минко! Смислен и вълнуващ.
  • Прав си, Минко. Тая работа с подреждането на думите насила не става. Поне при мен е така: чакам да се покаже началото на някое гениално изречение, скрит зад някой храсталак, досущ като ловец привечер, или като рибар призори. После почва писането, което е много бавно, понеже изреченията ме връхлитат изневиделица и няма как да им смогна на всичките. После спират. И пак чакане. Луда работа е това писането, и рисуването, и музиката, и всичко. Но пък увлича. 😊👍
  • Хареса ми, когато музата е край нас се получават прекрасни стихове, бъди винаги целунат от нея!
Предложения
: ??:??