Nov 28, 2021, 11:52 PM
За музата
За музата да ти разкажа искаш?!
Така да бъде. Ще опитам.
Тя, музата, е птиченце плашливо.
Отлита бързо и стихът тогава,
безличен все се получава.
Понякога упорствам върху листа.
Започвам, спирам, драскам
и все не се подреждат както трябва
тез думи, дето се изливат като лава,
когато музата целувка ми дари.
© Минко Андонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всички музи капризничат.То се знае.
Да ги ухажват искат ежечасно.
Но хубавото тук, че резултата е
дори напук на музите прекрасен.
-
Хубава усмивка, Мария! От мен ли е или заради мен?
Неочаквано интересни се оказаха среднощните ми стихове, Пепи. Отбивай се да се забавляваме. -
Забавно и интересно е при теб!
-
😊
-
Миночка, Петре, Младене, благодаря, че прочетохте и коментирахте!
-
Наистина музата е плаха, но все пак е почитател на вулканичните изригвания на словото. А словото е било в началото и ще бъде финален акорд на светове и вселени. Защото поезията е свързващото звено на съществуващото. Без нея то ще се разпадне на неутешими кварки. Великолепен стих, Минко! Смислен и вълнуващ.
-
Прав си, Минко. Тая работа с подреждането на думите насила не става. Поне при мен е така: чакам да се покаже началото на някое гениално изречение, скрит зад някой храсталак, досущ като ловец привечер, или като рибар призори. После почва писането, което е много бавно, понеже изреченията ме връхлитат изневиделица и няма как да им смогна на всичките. После спират. И пак чакане. Луда работа е това писането, и рисуването, и музиката, и всичко. Но пък увлича. 😊👍
-
Хареса ми, когато музата е край нас се получават прекрасни стихове, бъди винаги целунат от нея!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Насметох малко букви със метлата.
Към коша ужким тръгнах,
но спънах се...
и ей го резултата 😄