11.11.2017 г., 10:37

За музиката и жените откровено

1.1K 6 7

- Какъвто си глухар, да ме прощаваш,

за музика рецензии как пишеш?

И как във занаята се оправяш,

дали професионално не издишаш?

 

- Недъгът ми, любезни, не е болка...

За мене лично  е последна грижа.

Ресор са ми певиците от фолка,

до техните проблеми аз съм близо.

 

За музика да пишеш - кой ти иска,

и музикалната среда да пазиш?

А има теми, и си струват риска,

с тях гъдел на читателя да правиш...

 

Коя с кого приспива явно, тайно

и колко силикон полага в цици?

Къде летуват, трябва да е знайно,

и кой издържа тези фолк-девици?

 

На тази подарили й ферари,

пък друга за Карибите се стяга...

Живот, за който само са мечтали!...

Какво им пука със кого си лягат!...

 

Защо ти е и песните да чуваш?

Ти гледай - прелестите им отвънка!...

За музиката, казваш... Не си струва!

Жени пред тебе са!... Жени, та дрънкат!...

 

Така, че глухотата ми не пречи,

ошлайфал съм се вече в занаята.

Дали е фолк илù пък са кючеци?...

Бе, много важно!...Гледай красотата!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марги, Влади, Алекс, Гавраил, Валя, Меги, Веси, благодаря, че отделихте от времето си за този стих!...
  • Ех, Роби, как добре си осмял тази действителност... Усмихвам се, ама май не е много за смях! Но ти си невероятен майстор на хумористичния жанр (и не само), това съм ти го признала!
  • С хумор най-лесно се казва истината, но не знаем - да плачем ли или да се смеем...
  • Да живеят пластичните херурзи! Те са продуцентите на днешните таланти и звезди. Не е нужно да притежаваш глас за да пееш. Баво, Роби!
  • Че какво да гледаме
    ако не и ци..те
    мина времето
    на пансионите
    а в тях...девиците.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...