Черен път...вещае бъдеще странно
Тъмен път със дупки и тръни осеян
и скитащи хора в тъмата вървят
мъченици,безродни души на смъртта.
Родени със болка за радост една
Че ги очаква тихо смъртта
И там по пътя трънлив се питаш
човек ли си ти. Защо спря да прощаваш?
На какво се надяваш че друг за теб
ще тъжи или прошката търсиш
за твойте мечти.Жалко нали?
За кой ли не зная, но пътя все
по-черен за нас хората става.
© Ангел Всички права запазени