Черен път...вещае бъдеще странно
Тъмен път със дупки и тръни осеян
и скитащи хора в тъмата вървят
мъченици,безродни души на смъртта.
Родени със болка за радост една
Че ги очаква тихо смъртта
И там по пътя трънлив се питаш
човек ли си ти. Защо спря да прощаваш?
На какво се надяваш че друг за теб
ще тъжи или прошката търсиш
за твойте мечти.Жалко нали?
За кой ли не зная, но пътя все
по-черен за нас хората става.
© Ангел All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
