За нас

Poesía

454 1 2

Черен път...вещае бъдеще странно

Тъмен път със дупки и тръни осеян

и скитащи хора в тъмата вървят

мъченици,безродни души на смъртта.

Родени със болка за радост една

Че ги очаква тихо смъртта

И там по пътя трънлив се питаш

човек ли си ти. Защо спря да прощаваш?

На какво се надяваш че друг за теб

ще тъжи или прошката търсиш

за твойте мечти.Жалко нали?

За кой ли не зная, но пътя все

по-черен за нас хората става.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря,Миночка за коментара и подкрепата!До нови мила!!!

2023-01-28T09:15:41+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Прав си, Ангел, пътя по който вървим е труден, но сме длъжни, да се справим. Затова имаме и чувствата, и волята и любовта!

2023-01-28T04:25:18+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0