За не бащите
Аз дълго ще пазя сълзите,
оставени, татко, от тебе.
Зачеркнала в себе си дните,
в които ми беше потребен.
Повярвай, не искам да страдаш.
Не исках, тогава и аз.
Не знаех, защо ме оставяш...
И в слънце, и в страшния мраз.
За внучка си даже не питаш.
Ракията стиснал в ръце.
Към дъното вечно залиташ.
Кога ли изгуби сърце?
Отивай си... Вече не мога
гласа ти да слушам... Боли.
А прошката... Искай от Бога.
И нека... Дано ти прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
