За небето и мен
Аз и небето си имаме история!
Познавам го вече от толкова много години...
Виждала съм го да се смее, да плаче, да се сърди и да ликува.
Винаги ми е било добър приятел... небето.
Подава ми рамото си, за да поплача на него,
понякога плаче заедно с мен, или вместо мен.
Когато съм щастлива се радва с мен.
Когато съм самотна е до мен...
Когато имам нужда от съвет, ми дава съвет.
Знаеме се ние с небето.
Когато вали, ме прегръща.
Когато грее, ме целува.
И е синьо, когато мисли за мен.
Вечер ми сваля звезди.
Кара ме да протегна ръка и да ги приютя в шепата си,
обаче аз не мога да отместя погледа си от него!
Небето е толкова красиво!
Понякога, ако има повод, или просто съм тъжна,
ми извайва дъга...
Шепти ми чрез вятъра, че това съм аз.
И как да не се усмихнеш, дори да знаеш, че не е истина!
То, небето, си има подход!
Кара ме да се чувствам специална...
Ето сега, например!
Не е в настроение, но пак се насища със синьо,
когато го погледна!
Ех, небе, толкова много те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
