sama86 (Евкалипт)
68 194
9.09.2008 г., 13:09 ч.

за него 

  Поезия
821 0 10

 

 

 Посвещение: за един малък принц

 

На края на земята загива времето в сапунени балони.

На детска люлка се люлее спомена ми за света...

Високо бъдещето се заплита в мъртви клони...

А ти, все още златокосия, подаваш ми рисувана овца!!

 

Аз те наричам малък принц. Наум погалвам те с очи.

Единствената чиста вечност я виждаме в сърцето...

Опитомявам те. Броиме заедно угасващи звезди...

Аз те наричам малък принц. Ти мене - просто цвете...

 

На края на земата сме приседнали на малката планета.

Аз знам, че тя е твърде малка, недостатъчна за двама...

Аз плача. И сълзите ми светят в космоса като комети...

Новородените звезди изгряват там, където теб те няма...

 

© Евкалипт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинска красота...
  • Благодаря на всички
  • Поздравчета, цвете!
  • Невероятно хубаво...много!
  • Много хубаво стихче.
    Поздрави.
  • "...Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата... "
  • Благодаря, по - скоро съм лисицата.. на която малкият принц казва : " но ти ще страдаш за мен ", а тя отговаря : " да, но цвета на житото вече няма да е просто цвят, а ще ми напомня нещо - твоите коси и това е по - хубаво от всичко " или нещо подобно
  • Прекрасен стих, цвете на Малкия принц!
  • Красиво! Поздрави!
  • Тихичко ще поседя при вас...
Предложения
: ??:??