на него цялото си същество ще дам
на тебе аз какво да дам не знам..
ти беше до мене но навик си бил
и просто превързаност в сърцето мое си скрил
за него и живота си ценен аз ще подаря
за него най-ценото от съвършеното ще изградя..
Той за мене си е всичко
всичките стихии в едно
не знам може да е за добро...
а ти за мене ти си вече нищо празен си дори
и толкова много истини за теб от мене скри
разбираш ли? Колко много мъка ми донесе
И колко малко даде а със себе си душата ми отнесе...
Сега далеч да си...
За теб проклятията много, а за мене забрави
Аз него ще обичам както преди ще го желая
а за тебе безралично и студено ще нехая...
Несподелено с него ала чисто и добро
а с тебе бяха мъки със себе си донесе зло...
От теб аз нищо не искам, тръгни и си иди
остави ме него да обичам... нас лъжата ти ни раздели
За мене може ангел да не слезе
но за него с дяволът в ада и душата ми ще влезе!!!
© Симона Иванова Всички права запазени