За нея
Навън вали и сълзи по лицето ми се стичат,
а устните изричат силно думите, че още те обичат.
Ръцете ми копнеят отново с твойте да се слеят,
защото пред теб всички други просто бледнеят
и как ще успеят ума ми да завладеят?
Щом не подозират, че очите за тебе копнеят,
с всяка сълза съзнанието ми още те обича,
сърцето ми ти принадлежи, макар умът да го отрича
и зарича се отново някак си да те забрави.
Опит след опит безуспешен. Какво ми направи?
Магия ли извърши и в теб ме погуби?
Защо се връщаш и заспали чувства в мене събуди?
В съня ми навлизаш и всичко друго изчезва,
от ума ми не излизаш и моето аз се погребва
отново в теб и двамата, като едно цяло,
както беше преди, сякаш времето бе спряло..
И не мога, и не искам да повярвам, че те няма.
Липсата ти е голяма, а в сърцето има яма,
празнота, която само ти можеш да запълниш.
Болка силна в сърцето, която ти можеш да изтръгнеш,
но няма да се върнеш и само спомени намирам.
Където и да съм, образа ти все съзирам
и откривам, че е трудно, щом не сме двама.
Мисля, че живея, но всеки ден самотен е измама
и всичко свърши, но как да повярвам?
Казвам "Бързо ще се изправя", но себе си подмамвам.
Не е никак лесно и как ще се справя?
Не зная как да продължа, след като дойде и края.
Пишейки това, знай, все още те обичам.
Липсваш ми! Не мисли, че ще го отричам.
Не те мразя, а пускам те - да си щастлива,
да си с твоята усмивка, защото така си най-красива...
Сега обръщам се назад, а там са красиви спомени:
оставени от нас стаи с врати затворени,
а помниш ли още как до мен заспиваше?
Гледах те аз и времето за мен спираше,
затваряше очи и заспиваше като бебе,
а аз бях най-щастливият човек до тебe.
Събуждах те сутрин нежно с целувка,
казвах ти "обичам те" и не беше преструвка.
Хиляди неща ми липсват и няма да ги има.
Писна ми животът все по нещо да ми взима
от теб, незнайно как, но сякаш бях поробен.
Казваш, че обичаш ме, но знам - това е красив спомен,
а дали съм способен да го оставя само такъв.
Питам, все пак, бях ли някога за тебе пръв?
Едва ли за обратен път ще удари час...
Животът, тъй прекрасен, остана само сън за нас...
© Владимир Стефанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много е чувствено .... много е емоционално ....МНОГО Е ДОБРЕ
-
Незабравимо!
Спомени чисти от свобода ,даброта и смеха-Не нараняват ,а спасяват,че няма студ и самота.
Божествено е да плачеш от щастие и болка,чувствата да се сливат в едно-Повече те топлят и пречистват добрите моменти,загрозяват и изтошщават те лошите-усещането от носталгията.
Важное да обичаш с мисли и човекът да пази за тебе добри мисли с нежност и да е свободен с тебе.
Най ще ти подари смисъл, чувството вълшебно -да те уважават като човек с добротата.
Болката ражда оздравяването и прегръща спасението. -
Благодаря ВИ.
-
Написаното е много силно и въздействащо.. Поздрав и не се отчайвай никога!
-
Силни емоции има тук.
Сърцето ти е нейно, макар умът да го отрича.
Добре дошъл.
Ицка, завой "в ляво" и си се отървал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
