Навън вали и сълзи по лицето ми се стичат,
а устните изричат силно думите, че още те обичат.
Ръцете ми копнеят отново с твойте да се слеят,
защото пред теб всички други просто бледнеят
и как ще успеят ума ми да завладеят?
Щом не подозират, че очите за тебе копнеят,
с всяка сълза съзнанието ми още те обича,
сърцето ми ти принадлежи, макар умът да го отрича
и зарича се отново някак си да те забрави.
Опит след опит безуспешен. Какво ми направи?
Магия ли извърши и в теб ме погуби?
Защо се връщаш и заспали чувства в мене събуди? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up