за нея
за нея
черно лале
от градина откъснах
градинка голяма
метър на два
зловещи лалета
от ужас изтръпнали
но какво ли ужасно
има в смъртта
черни лалета
увяхват в ръцете ми
и за минути превръщат се
в пръст и позор
а до тях сестрите им
розите
бодлите плетат
за черен венец
около тялото
и челото ми
разхождам се в парка си
личен имот
градинка със паметник
метър на два
почивам усмихнат
от този живот
харесвам забравата
чакайки нов
бодлите са черни
а не розите
бодли не увяхват
пропити съсирено
сухо пронизващи
като стон светлина
бавно замираща
при залез над гробище
с тихо разбрана
всекиму някога нужна
самота
суха посърнала
е над мене пръстта
все по рядко
някой полива
отгоре засетите
черно бели цветя
дали тя ме помни
тук е преди залез
идва умората с нея
далеч е градът
веч не мога да плача
а и няма защо
докато ми разказва
за живота без мен
виждам как горчиво
очите й са пресъхнали
чистейки буренчета
едно по едно
над мен
след залез съм сам
и отварям очи
за всичко несвършено
да се помоля
за непознато и ненамерено
недообичано и недолюбено
и за нея
да се помоля
за нея
Чар. 30.06.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
