За някои светът
За някои светът е плитък -
морето глезените им умива,
и само миг, безкрайно кратък,
им стига, за да те осмиват!
За някои просторът е безкраен -
ден облачно дъждовен е незнаен.
Когато гърлото е сито,
ръцете са препълнени, преливат,
и няма нищо мъчно – нищо ценно,
защото капчици по гладките чела
от труд и мъка, те не знаят…
За някои светът е низък,
и здравите очи не виждат красотата!
Пространството за тях се свива
до връхчето на любопитните нослета,
и няма крачки, няма и пътеки,
които да копнеят да преминат, а после
и в кръга, житейски, по хамстерски са слепи -
не разбират и виждат болката,
но даже не примигват!
За други - Адът, роден дом е,
а Раят твърде е високо и далече,
земята под краката им е склон,
и хлъзгава е равнината за едно човече.
Но в тях гори от неугасващия плам,
неспирно озвучат се сонети,
нестихващо животът там,
реди си стъпки по неписани куплети.
За някои светът е като цвете,
искри и ежедневно разцъфтява,
широко са разтворени ръцете,
а в тях викът на обичта се приютява.
За някои светът е просто свят,
но наш, общочовешки,
и няма аз и ти, и той и тя,
а ние, вие – всички!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
