За някои светът
За някои светът е плитък -
морето глезените им умива,
и само миг, безкрайно кратък,
им стига, за да те осмиват!
За някои просторът е безкраен -
ден облачно дъждовен е незнаен.
Когато гърлото е сито,
ръцете са препълнени, преливат,
и няма нищо мъчно – нищо ценно,
защото капчици по гладките чела
от труд и мъка, те не знаят…
За някои светът е низък,
и здравите очи не виждат красотата!
Пространството за тях се свива
до връхчето на любопитните нослета,
и няма крачки, няма и пътеки,
които да копнеят да преминат, а после
и в кръга, житейски, по хамстерски са слепи -
не разбират и виждат болката,
но даже не примигват!
За други - Адът, роден дом е,
а Раят твърде е високо и далече,
земята под краката им е склон,
и хлъзгава е равнината за едно човече.
Но в тях гори от неугасващия плам,
неспирно озвучат се сонети,
нестихващо животът там,
реди си стъпки по неписани куплети.
За някои светът е като цвете,
искри и ежедневно разцъфтява,
широко са разтворени ръцете,
а в тях викът на обичта се приютява.
За някои светът е просто свят,
но наш, общочовешки,
и няма аз и ти, и той и тя,
а ние, вие – всички!
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добро утро, Лани! Не знам дали слонската памет е благословия, или проклятие. Добре, че съм твърде заета с прозаични неща, като професия, та не и позволявам да ми съсипва дните. Понякога ги прави прекрасни, но - понякога. Защо така? Защото работя с хора, а те ми оставят твърде много лоши спомени и твърде малко добри. Дано при теб е обратното!
-
Благодаря, Владимир Велев! Хубаво е човек да знае, че е успял "да усмихне денят" на някого. Това е , като да дариш най-доброто от себе си за най- хубавото у другият.
Марго, привет и на теб! Сърцето ми знае...и умът ми помни. Ти разбираш...И аз, като теб. Рядко забравям , напоследък по-често забавям, но мислите ми си щъкат и не спират водопадите от спомени." Слонската памет" е най- благодатната,но и най - неблагодарната.
Хубаво да ви е! Словесно, интересно и ...откровено в душата! -
Привет обична Лани! Отдавна не съм те поздравявала. Много ми хареса! Много!
-
Само като завършек на тази наша "задочна" кореспонденция тук, в коментарите под тази творба: както се случва, коментарите често са почти толкова стойностни, като самата творба. Благодаря, И. К.! Със сигурност усмихна деня ми, а стихът на Михайловски (дори да не е той), смятам да сложа като мото на цялата ми седмица, още повече, че в нея е и Празника на българската азбука. Благодаря!
-
Благодаря, Владимир Велев!
Благодаря, най-вече за времето, за прочита... Като читател, мисля,че когато един човек чете, то той отдава от себе си и съпреживява с творбата, с труда на твореца. И като читател - пиша, каквото изври от душата. Така е и с прозата - без претенции, но с много емоции.
" Не стига само да прочиташ -
и слепий знае да чете:
учи се думи да откриваш
между самите редове" се явява ключът, който отключи тайните дебри на любовта ми към четенето, а може би и към желанието да пиша. Едно табло в 5-ти клас, и тези редове.
Ако не се лъжа, бяха на Михайловски. Ако греша, да бъда извинена. -
Обичам когато изнамирам такива неща тук... Много, много ми хареса!
-
Привет, Лини! Много исках да те поздравя, да ти покажа, че ми липсваш, но пощата ти не ме пуска. За това ти пиша тук. Желая за теб цялото щастие, което може да ти даде ноември 2022
-
Честит празник, Лия!
-
Няма нищо по хубаво от импулсивността! Тогава се раждат най-прекрасните и истински неща, защото слушаме душата, а не разума!
-
Благодаря,Ева! За протокола ,аз не извайвам поезията си( ако е поезия) и не следя ритъма, пиша все едно изплювам. Образно , пиша за две- три минути,нещо, което ми се приповтаря и , каквото се роди, според светогледа ми. Радвам се,че си намерила нещо полезно и красиво в редовете ми.
Любов, благодаря ти! Радвам се,че наминаваш. -
Не съм знаела, че пишеш. Останах приятно изненадана. Много ритъм и красив, дълбок замисъл. Поздрав!
-
Много ми хареса, Лиа!
-
Благодаря Данаил! Изпуснала съм коментара ти, между другите!
Доче, благодаря за любими!
Честит празник! -
Но в тях гори от неугасващия плам,
неспирно озвучат се сонети,
нестихващо животът там,
реди си стъпки по неписани куплети.
!!! Хубаво е! -
Благодаря, Марко! Стиховете ми, ако могат да се нарекат така, са израз на вътрешното ми светоусещане и често са нещо, което пиша само за няколко минути. Много красиво сравнение си направил за клончетата и вейките. Хубав ден ти желая!
-
Един прекрасен анализ на нашето съвремие. Стихът сякаш е оформен като дърво , което се разклонява на малки клончета и вейки и всяка вейка завършва с последното послание .
Прекрасен стих ! Размисли ме ! -
Благодаря,Ангелче13!
Световете и вселените са, за да се раждат,умират и отново избуяват и сливат. Животът е движение, а ние сме само листа подхвърляни от вятъра му.
Красимира,благодаря и на теб!
Хубав ден да имате! -
За някои светът е като цвете,
искри и ежедневно разцъфтява,
широко са разтворени ръцете,
а в тях викът на обичта се приютява. Хареса ми! -
Благодаря на господата! мило е ,че се спряхте и коментирахте. Благодаря за "любими" г-н Станев! Младен на теб също!
Светулче!!!
Пепи, благодаря! Правилно - всички сме уникални и всички сме под едно небе. Дали някой се събужда или заспива - няма значение - общото е ,че туптят сърца. Хубава вечер! -
Колкото хора - толкова свят; колкото свят - толкова цвят! бр
-
Но за някои светът е...по-така.
-
Да, светът е малък и голям!
За всеки има търпение...
Няма нужда от унижение!
Има място за възход... и срам!
Има място под това небе!
Надеждата не ни напуска.
Едни бленуват за изкуство...
А други?Искат всичко!Но не бе!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
