За онази любов
Става дума за онази любов...
За онази, със вечното утре.
За която всеки ден е нов.
За онази, със малкото кутре.
За онази любов става дума...
Kоято избухва със взрив.
Която е заразна, като чума.
Убива те и те оставя жив.
За тази любов аз говоря.
Дето прави черния мрак,
светъл и гони всяка неволя,
a куците вдига на крак.
За онази, която премахва страха,
и самотата превръща в желана.
Самотата на две голи сърца,
облякла в еднаква премяна.
Зa нея, магьосница дива,
стояща свенливо могъща,
която, затънала в бурени нива,
във райска градина обръща.
За нея, за тази любов своенравна.
Дъга във дъждовно небе.
За която казваш - "познавам отдавна"
и мислиш си - "не ще умре".
За нея, дето пада мъртва.
А ти едва си оживял.
Но и мъртва, пак разкъртва,
бетонът, който си излял.
Става дума за тази любов...
Дето не знаеш как и не умееш,
щом си иде ти да си готов,
да я прекръстиш и да я опееш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
