27.07.2017 г., 23:31 ч.

За онази любов 

  Поезия
740 4 6

Става дума за онази любов...

За онази, със вечното утре.

За която всеки ден е нов.

За онази, със малкото кутре.

За онази любов става дума...

Kоято избухва със взрив.

Която е заразна, като чума.

Убива те и те оставя жив.

За тази любов аз говоря.

Дето прави черния мрак,

светъл и гони всяка неволя,

a куците вдига на крак.

За онази, която премахва страха,

и самотата превръща в желана.

Самотата на две голи сърца,

облякла в еднаква премяна.

Зa нея, магьосница дива,

стояща свенливо могъща,

която, затънала в бурени нива,

във райска градина обръща.

За нея, за тази любов своенравна.

Дъга във дъждовно небе.

За която казваш - "познавам отдавна"

и мислиш си - "не ще умре".

За нея, дето пада мъртва.

А ти едва си оживял.

Но и мъртва, пак разкъртва,

бетонът, който си излял.

Става дума за тази любов...

Дето не знаеш как и не умееш,

щом си иде ти да си готов,

да я прекръстиш и да я опееш.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??