3.04.2008 г., 14:24 ч.

За Поета като за войник 

  Поезия
681 0 19

Дочувам конски тропот…

Червено слънце скрива се зад хълмове…

Мирът на този млад войник

без шум от гърмове

е само част от глухото

мълчание на будните…

Забравени…

Ограбени…

Измамени…

са другите…

Не трепват,

даже не проплакват…

Сълзите са позор и срам

за тези, не докосналите огъня…

далечни от войната…

незнайни и нехайни…

Заспали непробудно

в този мрак от фалш…

А струва ми се

сухо и безумно…

наоколо разнася се печал…

Народът спи…

Луна танцува

с усмихнатите самодиви на нощта…

Един поет,

един човек будува…

общува

със себе си

без думи в тази хлад…

Едно сърце,

един боец,

посреща сутринта без страх

с надежди, че денят ще бъде пак…

Мирът му…

като този на дете…

е битка…

най-страшната и трудна…

Битката Да Бъде!



Благодаря на Смешко за помощта :)

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??