За Поета като за войник
Дочувам конски тропот…
Червено слънце скрива се зад хълмове…
Мирът на този млад войник
без шум от гърмове
е само част от глухото
мълчание на будните…
Забравени…
Ограбени…
Измамени…
са другите…
Не трепват,
даже не проплакват…
Сълзите са позор и срам
за тези, не докосналите огъня…
далечни от войната…
незнайни и нехайни…
Заспали непробудно
в този мрак от фалш…
А струва ми се
сухо и безумно…
наоколо разнася се печал…
Народът спи…
Луна танцува
с усмихнатите самодиви на нощта…
Един поет,
един човек будува…
общува
със себе си
без думи в тази хлад…
Едно сърце,
един боец,
посреща сутринта без страх
с надежди, че денят ще бъде пак…
Мирът му…
като този на дете…
е битка…
най-страшната и трудна…
Битката Да Бъде!
Благодаря на Смешко за помощта :)
© Ем All rights reserved.
