Поезията умее да сбъдва случването
и да изпада не-традиционно в тъждество.
Всички стадии на непримиримието
захождат изначално, а не в изход.
Кодът й набавя своеволно логика,
когато чувствата се изхабят от мисълта.
Допълва се навременно и неизбежно,
за да се постигне в самата себе си.
© Мария Всички права запазени