8.04.2006 г., 16:37 ч.

За последен път 

  Поезия
827 0 7

За последен път

 

 

Прегърнати стояхме двама

слепили устни за пореден път,

не знаехме, че любовта е измама,

че таз целувка е за последен път.

 

Аз влюбено в очи те гледах

притисках тялото ти силно

сякаш вътрешно усещах,

че сме заедно за последно.

 

Сърцето ми туптеше лудо,

долавяше частица страх,

защо не стана тогава чудо,

защо любовта е вече прах.

 

Само ако знаех аз,

че повече нямаше да те целуна,

само ако знаех аз,

че повече нямаше да те прегърна.

 

Щях да се вкопча в теб

цялата любов да си излея.

Щях да бъда и буен огън и късче лед,

но да те пусна да си тръгнеш нямаше да посмея.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??