За последен път
За последен път
Прегърнати стояхме двама
слепили устни за пореден път,
не знаехме, че любовта е измама,
че таз целувка е за последен път.
Аз влюбено в очи те гледах
притисках тялото ти силно
сякаш вътрешно усещах,
че сме заедно за последно.
Сърцето ми туптеше лудо,
долавяше частица страх,
защо не стана тогава чудо,
защо любовта е вече прах.
Само ако знаех аз,
че повече нямаше да те целуна,
само ако знаех аз,
че повече нямаше да те прегърна.
Щях да се вкопча в теб
цялата любов да си излея.
Щях да бъда и буен огън и късче лед,
но да те пусна да си тръгнеш нямаше да посмея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
но стихотворението е страхотно,даже ме разплака! 
