За последен път

Poetry

1.1K 0 7

За последен път

Прегърнати стояхме двама

слепили устни за пореден път,

не знаехме, че любовта е измама,

че таз целувка е за последен път.

Аз влюбено в очи те гледах

притисках тялото ти силно

сякаш вътрешно усещах,

че сме заедно за последно.

Сърцето ми туптеше лудо,

долавяше частица страх,

защо не стана тогава чудо,

защо любовта е вече прах.

Само ако знаех аз,

че повече нямаше да те целуна,

само ако знаех аз,

че повече нямаше да те прегърна.

Щях да се вкопча в теб

цялата любов да си излея.

Щях да бъда и буен огън и късче лед,

но да те пусна да си тръгнеш нямаше да посмея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

predator{} (Пламен Петров)

М добро е Да!Мария ти пишеш Адски добре! Продължаваи в същия дух

2006-05-06T09:42:00+03:00
achko (Ангел Стоев)

мило ти си страхотна ,нямам ДУМИ !!!пишеш удивителни разкази !!

2006-04-10T22:33:06+03:00
anelski (Ивет)

Точно както ми се случи и на мен! но стихотворението е страхотно,даже ме разплака!

2006-04-10T00:09:28+03:00
limmon4e (Жеже)

Пишеш.... УБИЙСТВЕНО!

2006-04-09T00:35:44+03:00
^Miss^sixty^ (Милица)

може да поработиш още малко иначе е добро

2006-04-08T23:10:50+03:00