За последен път
За последен път те видях -
толкова хубава и така мила.
Ех, малко по-млад да бях
и да имах повече сила.
За последен път те попитах
накъде да тръгна след нас,
каква ли болка не изпитах –
от раздялата говоря без глас.
За последен път се сбогувам,
в света на мислите се връщам,
оставям се да боледувам –
в самотата себе си прегръщам.
За последен път ще тръгна сам
по пътя към вечния студен мрак,
да се върна тук завинаги оттам,
да се върна тук – вече няма как.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
