тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
5.11.2007 г., 9:57 ч.

За последно 

  Поезия » Философска
790 0 24
С досег горещ до желания хоризонт,
с розови водопади от пръски,
ще ликувам аз при зората,
ще празнувам над страстите низки!

С мен, ако не дойдеш, ще ми бъде трудно,
ден, два и много дни дори.
Ще чакам цяла вечност, ако трябва.
Без предупреждение се вихри бурята,
                                                             нали?

Ражда се с бавно умиране в далечината,
с блясъци зелени, тюркоазени
и в мимолетни пищни цветове, пламнала,
като мънички вселени в скутовете ни!

... А мен кой ще ме целуне за последно,
                                                     ще видя ли?
С добрия знак на свойта прозорливост,
със благородството на победителя,
като полузакачка, само за мен
                                                     моделирана!

(До последно ще вярвам, че не е смърт
                                                     програмирана!)

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??