За последно
С досег горещ до желания хоризонт,
с розови водопади от пръски,
ще ликувам аз при зората,
ще празнувам над страстите низки!
С мен, ако не дойдеш, ще ми бъде трудно,
ден, два и много дни дори.
Ще чакам цяла вечност, ако трябва.
Без предупреждение се вихри бурята,
нали?
Ражда се с бавно умиране в далечината,
с блясъци зелени, тюркоазени
и в мимолетни пищни цветове, пламнала,
като мънички вселени в скутовете ни!
... А мен кой ще ме целуне за последно,
ще видя ли?
С добрия знак на свойта прозорливост,
със благородството на победителя,
като полузакачка, само за мен
моделирана!
(До последно ще вярвам, че не е смърт
програмирана!)
с розови водопади от пръски,
ще ликувам аз при зората,
ще празнувам над страстите низки!
С мен, ако не дойдеш, ще ми бъде трудно,
ден, два и много дни дори.
Ще чакам цяла вечност, ако трябва.
Без предупреждение се вихри бурята,
нали?
Ражда се с бавно умиране в далечината,
с блясъци зелени, тюркоазени
и в мимолетни пищни цветове, пламнала,
като мънички вселени в скутовете ни!
... А мен кой ще ме целуне за последно,
ще видя ли?
С добрия знак на свойта прозорливост,
със благородството на победителя,
като полузакачка, само за мен
моделирана!
(До последно ще вярвам, че не е смърт
програмирана!)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
