... за последно
Обичам те, но не като на кино
и не като в забравен стар роман...
Обичам те поне наполовина
от драмата в сюжета пожелан.
Обичам те без думи и без рима -
нагледах се на толкова "любов":
вратата е отворена и в зима -
обичам те и в снежния покров...
Разлистени усмивка след усмивка
изгарят битието ми в пожар...
Убивам те, за малко, на почивки,
за да изтлея в огъня ти стар.
... и онзи стон, изтръгнат като крясък…
... и онзи миг, докосващ лудостта…
Заравям те във шепата от пясък,
която във ръката си държа...
А после гледам как изтичаш нежно,
обичайки живота с устрем нов...
Обичай ме... за малко, за последно
ще ти говоря, няма от любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
